Велинград е благословен с две огромни богатства – вода и въздух. Тук бликат 80 топли минерални извора, всеки от които лекува голям брой заболявания.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 л/сек, като само в кв. Чепино той е 70 л/сек. Чепинските минерални извори притежават висока стойност на радонова еманация (68 – 73 емона), което ги прави два пъти по-мощни от Нареченското находище. В количествено и качествено отношение термалните води на Велинград са съпо-ставими с характеристиките на Хисар и Баня в Пловдивския регион.
Традицията да се използва лечебната сила на минералната вода в Чепинското корито е от векове, когато тук са създадени минерални бани. Имало ги е от римско време, твърдят го откритите в Каменица римски каптаж и канали. Но няма съхранени постройки от античността – историците обясняват, че всяка следваща баня е била построявана върху предишната. Следи са намерени от много по-късно време, когато в Османската империя банята е превърната в една от основните култови сгради, които се изграждат. Известни са точните дати на построяването на две от баните – мъжки – в Чепино през 1750 г. и в Лъджене през 1751 г. Предание разказва за съществуването и на Вельова баня, свързана с името на бан Вельо, последният управител на Чепинско преди налагането на Исляма. По-късно Вазов разказва, че заварил на мястото – мраморен басейн, с мраморни стъпала и курни, но всичко било покрито с пясък (нищо чудно порой да е разрушил част от тази баня в Лъджене, както това се случи и през 2005 година). За популярността на чепинските бани през 19 век говори не само мълвата, че тук са идвали на баня пашите от Пазарджик, от Пловдив и чак от Одрин. Любопитно е едно писмо от 1868 г. на Найден Геров – руски вицеконсул в Пловдив по това време, който казва: „няма да отида тази година на Карловските, нито на Хисарските бани, а ще бъда на Чепинските бани...“. Освобождението заварва Чепинско с 4 бани – две мъжки и две женски – в Чепино и в Лъджене. Когато в началото на 20 век започва изграждането на курорта Чепино, а на различни места в страната са построени модерни минерални бани, в с. Каменица е издигната Сярна баня. Отново е построена Вельова баня в Лъджене, достроени са старите мъжки бани. И всичко това – като резултат от прокарването на пътя от Варвара до Чепино в последното десетилетие на 19 в., както и откриването теснолинейната железница през 20-те години на миналия век. Курортът се разраства, построена е и Кална баня, седмата за трите селища, обединени по-късно в град. Днес в града работят Вельова, Сярна, Кремъчна, Кална, Чепинска и Женска баня. През 1937 г. тук е построен първият на Балканския полуостров минерален плаж, който съществува и досега. През годините Велинград се утвърждава като национален и международен балнеологичен курорт с голям брой санаториуми и почивни бази.